Живите плетове представляват гъсти линейни насаждения от дървета или храсти, които се използват като ограждения и декоративни елементи в ландшафтния дизайн. Те могат да бъдат защитни и декоративни огради. Подходящи са както за пейзажен стил, така и за геометричен подход при оформянето на ландшафта на двора. За тях трябва да се полагат редовни грижи за поддържане и по този начин се създават надеждни и трайни огради. В историята на ландшафтната архитектура има данни за такива плетове с над стогодишно съществуване, т.е. тяхната трайност е не по-малка от тази на зидана или дървена ограда. Живите плетове благоприятстват заедно с останалата растителност за частично поглъщане на околния шум, обогатяват въдуха с кислород и увеличават влажността. Много от храстите, които служат за жив плет, са медоносни и имат красиви цветове. Такива са например японската дюля (Chaenomeles japonica) и дървовидна ружа (Hybiscus siriacus). Други са вечнозелени и могат да бъдат еднакво красиви през разлчините сезони, като например чемшира (Buxus sempervirens) и туята (Thuja occidentalis). Климатичните условия в нашата страна позволяват живите плетове да се засаждат както през пролетта, така и през есента. В по-топли райони е препоръчително есенното засаждане, а в по-студените – пролетното. Плодородните почви са по-подходящи за засаждане на живи плетове, тъй като основно изискване към живите плетове е да бъдат гъсто разклонени и обилно разлистени, а при сухите и неплодородни почви декоративните качества на живите плетове се намаляват.
Японската дюля (Chaenomeles japonica) – този храст у нас достига до 2.5 м височина. Листата му са тъмнозелени и се задържат до късно през есента - до ноември. Цветовете му са едри от бледорозови до тъмночервени. Вирее добре при плодородни почви и е издръжлив на ниските температури през зимата, както и на високите летни температури. Тя е подходяща за едноредови и двуредови живи плетове.
Чемшир (Buxus sempervirens) – той е вечнозелен храст с плътни гъсти листа с лъскава повърхност. Развива се добре и на сухи и безплодни почви, но е чувствителен на температури. Може да вирее на сенчести и на слънчеви места, а най-важното условие за него е високата влажност на въздуха. Добре понася резитбата и е подходящ за формиране.
Птиче грозде (Ligustrum vulgare) – у нас това е най-популярният и изполван храст за живи плетове. Има кожести, тъмнозелени елипсовидни и заострени листа, които остават до късна есен. Той е сянкоустойчив и не е капризен по отношение качествата на почвата. От него могат да се направят плътни живи плетове. Цветовете му са ароматични, дребни, бели, събрани в метлици.
Hybiscus siriacus (Дървовидна ружа) - той представлява късноцъфтящ храст, има нужда от ярко слънце и почва с добри дренажни свойства и не е устойчив на студени ветрове. Ако имате двор в топъл и морски климат и искате да направите жив плет, дървовидната ружа е особено подходяща за целта. Тя цъфти с екзотични цветове в розово, лилаво и бяло. Особено красиви са видовете с тъмно око и алено око.
Fagus sylvatica (бук) – той е особено величествен и красив и екземпляри от вида красят някои от най-известните градини в света, където има живи стени и плетове от бук. Видът Fagus sylvatica е особено подходящ за жив плет. Вирее във всякаква почва, но глинестата и тежка почва не му влияе добре. Ако изберете пъстроцветна форма, трябва да е на слънчево място. Живият плет от бук се подкастря през юли.
Thuja occidentalis (туя). Тя е вечнозелено дърво, покрита с дребни люспести листа. Има малки издължени шишарки, а клонките й образуват плоски вейки. Туята не понася почва с лоши дренажни свойства. Туите растат на сянка, но има сортове, които се нуждаят от ярко слънце.
Berberis tunbergi (кисел трън). Това е храст, висок до 2-3 метра, гъсто разклонен, бодлив и с тъмнопурпурни листа, много ярки в периода на растеж, а през есента става с яркочервена окраска. Той е сенкоустойчив, тухоустойчив и вирее на различни видове почва. Резитбата му понася добре.

Източник: http://www.ka6tata.com/